С настъпването на месец октомври започват честванията по случай 170 години от рождението на нашия патрон – Никола Беловеждов. Това е повод не само да си припомним неговия житейски път и делото му, но и да се докоснем до историята на един човек, за когото просветата, свободата и отговорността към бъдещите поколения са неразделно свързани.

Никола Беловеждов и силата на просветата

Копривщица пази историята в каменните си мостове, в дворовете на старите къщи и в имената на хората, които са тръгнали от нея. Сред тези имена е и Никола Беловеждов. Животът му свързва училищната стая с дните на въстанието, а след тях отново се връща към книгата и децата.

Роден на 25 октомври 1856 година, Никола израства в град с живи просветни традиции. Завършва Пловдивското класно училище и едва седемнадесетгодишен вече преподава в родната Копривщица. Учителят е почти връстник на част от своите ученици. Пред него е живот, който би могъл да премине сред уроци и книги. Но времето му поставя и друга задача.

Приятелството с Тодор Каблешков и участието в революционния комитет превръщат надеждата за свобода в поета отговорност. На 20 април 1876 година камбаните известяват началото на въстанието. Беловеждов е в училището. В спомените си разказва как обяснява на уплашените деца какво се случва, разпуска ги и ги призовава да помнят своя учител бунтовник. Скоро след това излиза с оръжие, за да се включи в борбата.

Деветнадесетгодишният учител застава начело на въстаническа чета и е избран за секретар на Военния революционен съвет. Той е сред помощниците на Каблешков и Волов. В тези дни надеждата и тревогата вървят заедно. Подготовката, писмата, решенията и действията на въстаниците вече определят съдбата на целия град.

След разгрома идват оттеглянето, укриването и раздялата с другарите. Беловеждов запазва в паметта си страха и човешката болка на тези дни. „Плакахме всички като малки деца при раздялата си“ — пише той. В този кратък ред остават хората зад историческите имена: млади, изтощени, привързани един към друг и несигурни дали ще се срещнат отново.

Залавянето в Български чардак, смъртната присъда и заточението на остров Родос прекъсват младостта му. След Освобождението Беловеждов се завръща в България. Преживяното не го отдалечава от учителското призвание. Той отново застава пред деца, за които свободата вече е начало, а знанието — път към бъдещето.

В София работи като учител, участва в създаването на училище в Драз махала и преподава в гимназии. Подготвя учебни четива и методически материали. С детското списание „Звездица“, което редактира в продължение на двадесет години, достига до още много млади читатели. Страниците му продължават урока отвъд училището — с четене, с интерес към света и с внимание към човешките добродетели.

Беловеждов намира време и сили и за своите колеги. Работи за Учителската взаимоспомагателна каса и за читалище „Славянска беседа“. За него просветата е всекидневен труд, който се нуждае от книги, от общност и от подкрепа между хората.

Спомените за въстанието също трябва да стигнат до следващите поколения. През 1901 година излиза „Първата пушка за Априлското въстание“. В предговора Беловеждов обяснява, че е записал преживяното още след завръщането си от заточение и че публикува записките по настояване на комитета „Апостол Тодор Л. Каблешков“. Така личната памет става достъпна за читателите и запазва свидетелството на един участник.

Животът му завършва на 4 ноември 1930 година. Остават книгата, просветното му дело и примерът на човек, който след изпитанията се връща към работата за другите. За нашето училище името Никола Беловеждов означава и отговорност: да познаваме историята, да ценим образованието и да превръщаме наученото в полезни дела.

През 2026 година отбелязваме 170 години от неговото рождение. Когато произнасяме името на своя патрон, си спомняме и младия учител в Копривщица, и въстаника, и човека, който продължава да учи децата на свободна България.